Rutgers съобщи на 20 ноември за ChatBCI-Assist — експериментална система за комуникация с неинвазивна EEG шапка и локален езиков модел. Човекът избира сред визуално предлагани възможности, а моделът подпомага формулирането на фрази. Това не е свободно прочитане на всяка мисъл.
Според университета досегашните тестове са само със здрави участници. Проучвания с хора с ALS са планирани, а не вече доказан клиничен резултат. Съобщението не установява одобрено лечение или универсална възможност за общуване при пациенти с тежки двигателни ограничения.
Къде остава изборът на човека
Системата използва P300 отговор при насочване на внимание към мигащи възможности на екрана. Езиковият модел предлага съдържание, което участникът може да приеме или отхвърли, вместо предложението автоматично да се третира като негово намерение. Тези разграничения са част от описанието на университета; SIExpo не е провеждал собствено изпитване.
Редакционният извод е, че добрата помощна технология трябва ясно да различава предложение от потвърдено изказване. В примерен интерфейс полезна оценка би проверила не само времето за избор, но и как потребителят поправя неподходяща фраза. По-бързото извеждане на текст не е достатъчно, ако се губи контролът върху смисъла.
Защо следващата проверка е различна
Резултат при здрави участници не може автоматично да се пренесе към всички бъдещи потребители. За предстояща оценка значение могат да имат умората, индивидуалните възможности и условията на употреба. Това са въпроси за изследване, а не твърдения за вече измерено поведение на ChatBCI-Assist в клинична среда.
Бихме очаквали приемателният план да описва успешен избор, грешка, отказ и възможност за корекция като отделни резултати. Нужна е и разбираема граница между обработката на сигнала и предложението на модела. Така един полезен интерфейс може да бъде оценяван според действителното общуване на човека, вместо по впечатляваща демонстрация.
Обещаваща посока с конкретни ограничения
Тук разглеждаме институционалното съобщение и неговите уговорки; не представяме собствен клиничен преглед на ефективността. Потенциалът за достъпност е причина изследването да заслужава внимание, но не позволява предварително обещание за резултат при конкретен пациент.
Най-съществената идея е съчетаването на ограничен вход с помощ при формулирането, при запазен избор. Дали тази комбинация ще бъде подходяща в ежедневни условия, трябва да се установи чрез следващите проучвания. Засега коректното описание е експериментален комуникационен интерфейс с предстояща клинична проверка.



